Интервю с управителя на „Филипов Инвест“ ЕООД Евгений Филипов

Filipov1– Историята е доста интересна, бизнесът ми се развиваше добре и да си призная започна да ми става малко скучно – признава нашият събеседник. – Реших, че трябва да инвестирам в друга насока, мислех си за семеен хотел и какво ли не. Но мой приятел от Шумен ми подхвърли искрата за създаване на орехово насаждение. Започнах да купувам земя и я засаждах с орехи. Събрах ценна информация, разбрах, че ореховата култура плододава само в 7% от земното кълбо, макар че видът расте навсякъде. И забележете, в тази тясна географска ширина попада и страната ни.

Съзнавайки, че информацията е най-ценното нещо в даден бизнес, се срещнах със специалисти от Института по овощарство в Пловдив, с други колеги и производители. Заложих на българските сортове, считайки, че създадени за нашите условия, те са устойчиви и родовити. И към днешна дата бих казал, че не съм сбъркал, притежавам едни от най-добрите градини в страната.

Неусетно хобито ми се превърна в професионален бизнес. Парцелът в началото беше от 100 декара, а днес вече градините са разположени на 300 декара в землищата на добруджанските села Крушари, Победа, Стефаново и Славеево.

Знаете, че проблемът с работната ръка е твърде сериозен, имало е сезони, когато в градините щъкаха по 500 души. Солиден екип поддържах и в другия ми бизнес. Но от няколко години реших, че персоналът не трябва да превишава 15 човека. Това е възможността, при която ръководителят е в състояние да установи личен контакт с всекиго, да го опознае. Защото и този момент е важен…

Започнах да се интересувам от механизацията в орехопроизводството. Периодът на проучване продължи повече от 2 години. Стигнах до немската Feucht-Obsttechnik, специализирана в производството и предлагането на машини и технологични линии за преработка на плодове. Влязох в контакт със собственика, г-н Фойхт, започнахме кореспонденция. Поръчах някои машини. Харесахме се като бизнеспартньори и си стиснахме ръцете. Попитах го дали продава техника в България, кои са неговите дистрибутори. Оказа се, че фирмата е непозната за страната ни и договорихме условията за откриване на представителство у нас.

Съответно неколкократно организирах посещения с мои партньори при него, те поръчваха машини и останаха доволни. Той – също. Аз самият си закупих цялата поточна линия, с която ръчният труд от прибирането до сортирането на ядката е напълно изключен. Така с шестима работника мога да прибера реколтата от 300 декара – да почистя орехите от зелената обвивка, да ги изсуша, калибрирам и съответно през зимния период със същия екип да заготвям по 250 кг ядки дневно. Изчислил съм, че тази малка група може да бъде заета постоянно 180 дни в годината. А това на практика означава

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ГРАДИНИТЕ, КЪМ ТЕХНИКАТА. С ЕДНА ДУМА СЪВЕСТНА И КАЧЕСТВЕНА РАБОТА.

Искам да ви разкажа за всяка машина, г-н Фойхт е изключителен инженер и конструктор, всяко изделие е патентовано и многократно изпитано преди да се включи в масовото производство. Да започнем с:

> МУЛЧЕРИТЕ. И французите, и германците ми показаха, че най-добрият начин за отглеждането на ореха е градините да са на мулч. Самата дума е немска и означава силажирана трева. Тази машина е изключително бърза, минава около стъблото на дървото на 1 см, без да го наранява. С нея могат да се обработят междуредовите пространства. Обработките са евтини, обикновено се правят три пъти в годината и като стойност мероприятията не надхвърлят повече от 15 лв.

Всички мулчери са окомплектовани с тракторчета “Джон Диър”, цената на изделието е около 8500 евро. Снабдени са с необходимата защита, ако паднете евентуално от машината, тя веднага спира да работи. Аз самият съм направил разчет, че при едно прилично производство на орехи, се изплаща за три години. И то без да включваме разходите за работна заплата при ръчните дейности преди това.

И в тази връзка все още се питам защо у нас няма почасово заплащане, вместо тези работодатели, които набират работна ръка, да се оказват най-често в сивия сектор.

> На следващия етап идва БРУЛЕНЕТО или ДРУСАНЕТО на дърветата. Това е операция, при която освен че се наранява плода, се стига и до нараняване на пъпките, които се развиват през идната година. Друсачката е въжена, относително много евтина спрямо аналозите. Обслужва се от двама души и капацитетът и е 150-200 дървета на ден.

> Изключително голям АРСЕНАЛ ОТ МАШИНИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ПЛОДОВЕТЕ ОТ ЛЕШНИЦИ И ОРЕХИ ОТ ЗЕМЯТА предлага немската фирма. А така също и на ябълки и сливи. Капацитетът им е от 1 до 3 тона на час. Разновидностите са различни, техниката може да бъде оборудвана с бункер, с голям кош. Стигаме и до комбайн, който бере плодовете в реда и ги изсипва в другия ред.

> След като се съборят плодовете на ореха на земята, те трябва и да се съберат. Двама работника са ангажирани с бруленето, третият ги събира с машината, а четвъртият работи с друга малка, но хитра машинка, РОЛ-БЛИЦ. Това са бързи събирачи на орехови и лешникови плодове, изпреварват от 3 до 5 пъти работата и на най-сръчния събирач на ръка. С Рол-блица се работи бързо, той разпознава съответния продукт, без да събира никакви други отпадъци (трева, камъни и пр.).

Принципът на работа е следният: само тежината му е достатъчна при лек натиск телчетата да се разтворят, за да влезе плода. Събирачите предлагаме в комплект с разтоварващото устройство, то може да бъде поставено на касета, на кофа и пр. Дори и две орехови дървета да имаш в двора си, си струва да го ползваш. Разработени са варианти с различни размери (и за сливи, и ябълки), с телескопична дръжка…

Иска ми се да се върна отново към техниката в орехопроизводството като цяло. Аз самият срещнах невероятни трудности и изключителен дефицит на информация, относно нея. Но вече имам доста добър успех в тази насока. Закупих си и МАШИНА ЗА ЧУПЕНЕ НА ОРЕХИТЕ. А преди това и за отделяне на зелената обвивка на плода.

Вече имаме договорирани машини от самото изложение. Над 10 събирача са продадени на стопани от Карловско, Шуменско. Навлизаме в сезона на прибиране на черупковите плодове и това определя големият брой заявки за техниката.

Агровестник