Орехът е ценна овощна култура, отглеждана като единични дървета почти навсякъде у нас до 800 м надморска височина. Промишлени орехови насаждения се създават предимно в полските райони, а също така и в горския фонд. Счита се, че най-благоприятни условия за отглеждане на ореха има в лозарските райони и то на места сравнително добре защитени от вредните ветрове. За отглеждането им се полагат по-малко грижи, тъй като дърветата са по-невзискателни в сравнение с тези на останалите овощни култури. Развива дълбока и мощна коренова система, вследствие на което използва водата от по-дълбоките почвени слоеве и не се нуждае от напояване. Най-важното условие е почвата да бъде достатъчно рохкава, пропусклива за корените, влагоемна и добре дренирана.
За създаване на орехови насаждения трябва да се използват утвърдени и присадени сортове. Когато се засаждат неприсадени дървета, т.е. получени от семена, началното плододаване започва към 8-10-ата година от засаждането и не се запазват качествата на майчиното дърво.Присадените дървета встъпват в плододаване на 3-4-ата година, а в пълно – към 12-ата година след засаждането и от едно дърво могат да се получат 50-80 и повече килограми добив от орехи.

При създаване на нова орехова градина почвата трябва да се почисти от предшественици. При наличие на дънери от изсъхнали дървета необходимо е да се внимава, за да не се предадат болести от техните корени върху новите дървета. Разстоянията на засаждане на орехите са 10-12 м между редовете и 8-10 м в реда. Времето за засаждането на младите орехови дръвчета е от средата на ноември до края на април – началото на май. Всяко засадено дръвче се полива наесен с 5-10, а напролет с 15-20 л вода. За да се използва по-ефективно земята, младите насаждения се уплътняват с дървета от бадеми, вишни, лешници. Важно е корените им да не се оплитат в корените на младите орехови дръвчета и около тях да бъде чисто от плевели.

Засаждането на орехи може да стане и чрез семена. За да се ускори поникването им, се прилагат два начина: ореховият посадъчен материал се кисне в хладка вода в помещения с температура 20-25°С в продължение на 40-50 часа, докато върхът на черупката леко се разтвори; вторият начин е с разсаждане чрез рътене. Рътенето става при същите температурни условия. В метални или дървени сандъци с отвори за отцеждане на водата се поставя на дъното плат (зебло), който да не пропуска поставения над него 4-6 см пласт от едър кварцов пясък. Върху него се зареждат орехите и се покриват с 2-3 см от същия пясък. На всеки 3-4 часа поставените в пясъчната обвивка орехи се напръскват с подгрята до 45-50°С вода. След 4-5 дни половината от така обработените орехи пускат кълнове и се изнасят внимателно до гнездата.

Рътенето може да стане и без пясък – направо върху зеблото. При този случай температурата на водата е с 5-6 градуса по-ниска, а напръскването се извършва в интервал 2,5-3 часа. В този случай кълновете се виждат и изненадите са по-малки. Гнездото за засяване на орехите има същите размери, както при фиданките. Размесената пръст с тор и едър пясък запълва гнездото до 6-8 см под повърхността. Тогава се поставят орехите, подготвени за посев. Единият се слага по средата, а другите 4 – на 12-15 см по осевите линии на четирите страни. Орехите се покриват със същата смес, като дебелината на слоя не трябва да надвишава 5-6 см и да не е по-малко от 3 см. При насипването пръстта леко се притиска. През есента засетите семена не се поливат. През пролетта се поливат с 15-20 литра на гнездо и пръстта непрекъснато се овлажнява. За предпочитане е пролетното засяване с рътени семена и поливане.

Торенето на орехите зависи от почвените условия и възрастта на дърветата, а растителната защита се насочва за опазване на дърветата от антракноза, бактериоза, плодови червеи, въшки и др.

При благоприятни условия ореховите дървета могат да живеят до 200-300 години.